]]> http://www.fribul.com/bg/projects/portfolio/public-buildings/11sporthall/feed/ 0 http://www.fribul.com/bg/projects/portfolio/houses/10kons/ http://www.fribul.com/bg/projects/portfolio/houses/10kons/#comments Sun, 16 Oct 2011 12:03:33 +0000 admin http://www.fribul.com/bg/?p=1513 Теренът е с площ 668 м2 и се намира на 9 км oт центъра на град Варна. Открива впечатляваща панорама към залива, както през деня, така и нощем. В съседство граничи с лозови насаждения и плодови градини. Еднофамилната жилищна сграда е проектирана, на свободно застрояване на два етажа с вход от запад. Входното антре осигурява директен подход към кухня, трапезария и дневна. Трапезарията директно комуникира с външни тераси към градината.

На първият етаж е разположена една от трите спални на къщата достъпна през входното антре. От него се обслужват баня и килер. Достъп до второ ниво е подсигурен от стълбищна клетка естествено осветена чрез светлинен шлиц. Този архитектурен елемент придава усещане за простор и обединява композиционно елементите на къщата. На второто ниво са разположени две спални с достъп към панорамна тераса, баня и санитарен възел. Конструкцията е монолитна, стоманобетонна.

През декември 2009 г. от основния етаж на главната фасада на сградата от северния еркер се откъртва и на тротоара пада голям къс външна мазилка. Сериозните пукнатини и отлепването на външната мазилка от този еркер принудиха собствениците на сградата да процедират и изпълнят аварийно защитно скеле пред по-голяма част от фасадата, за да обезопасят минаващите по тротоара пешеходци. Изпратените за анализ късове мазилка констатират сериозно технологично нарушение приложено при реновиране на фасадата по проект “Красива България”. По възлагане от собствениците Фрибул ООД  изработи и съгласува проект за консервация на фасадите на сградата – културна ценност в пълно съответствие с действащата нормативна уредба, който в момента е в процес на строителна реализация.

На малкия пл. „Мусала“ се намира един от красивите архитектурни паметници на града – грандхотел „Лондон”. Хотелът е проектиран от арх. Дабко Дабков през 1912 г. и е собственост на Парсек Сюзмеян. В него е монтиран първият асансьор във Варна. Сградата е реновирана изключително професионално от архитектите Люляна Чонева и Иванка Караджова през 2006 г. Странно обаче защо и кой е решил хотелът да се преименува на „Мусала палас“, като истинският грандхотел „Мусала“ е залепен за него.
Хотелът е с две фасади. По-малката е с лице към бул. „Княз Борис I“. Главната фасада е разчленена вертикално от пиластри, които завършват с красиво скулптирани орелефи на женски глави. В двата края на фасадата над втория етаж са изградени еркери. Изящно е оформен входът тип маркиза. Над мецанина е поставен красив балкон с метален парапет. На нивото на четвърти и пети етаж са изградени по-малки балкони, носени от конзоли. Прозорците са обрамчени, а подпрозоречните полета са наситени с декоративна украса. Над главния корниз е изграден полуетаж. Интересно е решен покривът с изграден централен полуобъл фронтон, свързан чрез извивки с други по-високи фронтони, изградени над еркерите. В полетата е поставена скулптурна пластика от лъвски глави, маскарони и картуши. Създадена е символика за морски талази. След 1944 г. хотелът е национализиран и използван от СД „Балкантурист“.

До него и „Москва”

На №13 е сградата на търговеца Агатокли Агалиди, построена през 1883 г. От 1907 г. е хотел с името „Москва“. Тази сграда също претърпява промени. Липсва част от корниза, както и еркерът под него, но и така впечатлява с фино изградените детайли. Тя е построена на ъгъл и е двуетажна. Етажите са разчленени от пояс, оформен между два плитки корниза. Фасадите са разчленени от нажлебени пиластри, които завършват с капители, като достигат до главния корниз, носен от сложно детайлирани конзоли. Прозорците са обрамчени с профилирана пластична рамка, която завършва с ключов камък. Интересно е дизайнерското решение за оцветяване фасадите на трите сгради в зелено, пруско синьо и жълто, които допринасят за по-емоционално възприемане на архитектурата и създават специфичен облик на площада.

Абдул Рахман джамия и турските гробници

В миналото в източната част на пл. „Мусала“ се намирала една от най-красивите джамии – Абдул Рахман джамия. Тя е построена от благодетеля Абдул Рахман през 1489 г. и преустроена от Мурад Саид през 1839 г. До джамията е имало турско училище и две чешми, едната вътре в двора и втората отвън до оградата. В двора е имало няколко тюрбета (гробове) на турски големци. Единият от тях е бил на Васфи бей, който е бил личен секретар на Султан Мурад II. Вследствие на дворцови интриги той е заточен във Варна и тук е обесен. Любопитно е, че малко преди обесването му е пристигнала заповед от султана за помилването му. Джамията „Абдул Рахман“ изгаря през 1902 г.

Блясъкът на „Империал”

Много често на старите пощенски картички е изобразяван хотел „Империал”, най-вече с първите автобуси, които се движели по ул. „Преслав“. Хотелът се намирал под паметника на Н. Вапцаров, до джамията. Построен е през 1897 г. През 1905 г. е преименуван на „Франция“. През 1911 г. е надстроен. Хотелът е построен на ъгъл в еклектичен стил с висок мансарден етаж и бароков купол с форма на пресечена пирамида. Сградата стилно хармонира с насрещния хотел „Париж“. Разрушен е през 1972 г. при оформяне на пространството пред реновираната сграда на СБА. Учудващо е, че архитектите като специалисти, на които най-много се разчита да опазват архитектурните паметници, са допуснали да се разруши тази сграда, за да се направи градинка. От по-новата история на площада е откритата през 1940 г. по проект на арх. Н. Хорозов, омнибусна станция, която е била пред хотела.
И още нещо за площада. През 1980 г. при изкопаване основите за построяване на „Дупката“ са разкрити части от гръцката крепостна стена. Доказано е, че на площада е имало ъглова крепостна кула, останки от която са експонирани в подземното ниво на Еврейския дом, откъдето стената завива на изток. Предполага се също, че античният театър се намира около хотел „Лондон“.

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. 13.06.2011 Народно дело

Домът на архитектите – на 160 години, с пловдивски полъх

На ул. „Мусала“ № 10 къщата на Зейнет бей Пашаолу (40 а jpg ), една от най-старите възрожденски къщи в града, построена през 1850 г. Специалистите отнасят архитектурата й към т.нар. пловдивски тип къща. Характерна е с високия каменен цокъл и дървената обшивка на втория етаж. Планът е симетричен. Сегашният си вид сградата добива след реконструкция, направена през 1972 г. от арх. Камен Горанов. От тогава до днес тя приютява варненските архитекти и е позната като САБ (Съюз на архитектите в българия). За реставрирането на сградата и цялостна творческа дейност арх. Камен Горанов е удостоен със званието “Заслужил архитект”. Камен Горанов (41 а jpg ) е роден на 19 март 1925 г. в с. Вълчедръм, Монтанско. През 1942 г. се записва да учи в държавното техническо училище „В. Левски” във Варна, а след това следва архитектура в държавния университет, който завършва през 1951 г. От 1952 до 1958 г. работи в проектантската организация, а от 1958 до 1964 г. в отдел „Култура” на ГНС. В този период проектира преустройството на филиала на Варненския драматичен театър (тогава „Варненска комуна”), Астрономическата обсерватория и Дома на художествената самодейност, известен като „Кино Ленин”. Проектира много сгради на музеи и музейни сбирки, между които са Музеят на мозайките в Девня, музейната сбирка в Суворово, музейната зала в м. Аладжа манастир, музеят и художествената галерия в Каварна, къщата-музей „Светослав Обретенов” в Провадия.

От 1964 г. арх. К. Горанов завежда ателието за реставрации и консервации на окръжната дирекция „Културно и историческо наследство”. В творчеството му се открояват проектите за реставрация и адаптация на архитектурни паметници, като къщата на „Хаджи Янаки Флори” на „Княз Батенберг“ 41, домът на архитектите, ритуалният дом за наименуване на деца. Умело реставрира и адаптира архитектурния комплекс „Вароша”, Ламбовата къща, къщата на Станчо Великов, възрожденската къща „Одаите”, всичките в гр. Провадия. Арх. Камен Горанов проектира много паметници и паметни плочи в града и окръга, в това число и монумента „Българо-съветска дружба” на Турна тепе. Работи по различни археологически обекти, участва в подготовката за обявяване на Археологическия архитектурен резерват „Одесос-Варна”. Умира на 16.XI.1985 г.

Еврейската община

В северната част на площада, на № 7 е сградата на Еврейската община. Няма точни сведения кога е построена, но през 1927 г. по проект на арх. Ст. Доков сградата е преустроена и е изграден голям салон. Преустройството извършва чешко-австрийската строителна фирма „Пител Браузеветер” под ръководството на инж. Я. Мустаков. Архитектурата е ренесансова. Фасадата е изградена с плитко фугирана рустика, разчленена от пиластри, които рамкират прозорците. Поставена е скромна украса. Впечатляват фино профилираните корнизи. За съжаление днес първият етаж е преустроен в различни търговски обекти с недопустими “дизайнерски” намеси и самоцелни архитектурни детайли, които не само обезличават културната ценност, демонстрирайки неразбиране, лош вкус, но и оказват влияние върху устойчивостта на конструкцията с просичането на несъразмерно големи отвори за съвременни витрини. Преди 1944 г. сградата е използвана за културни и развлекателни цели както от еврейската община, така и от еврейското училище. От 1964 г. до днес в салона провежда своите репетиции прочутият варненски хор „Морски звуци” под диригентството на проф. Марин Чонев.

Къщата на братя Стефанови като прогимназия

До Еврейския дом е къщата на братята Стефанови, изградена в същия стил през 1886 г. Различните преустройства, правени през годините, до голяма степен нарушават автентичния вид на фасадата. През 1934 г. по проект на арх. Г. Петков е надстроен етаж. В полето на единствения запазен фронтон е изписана годината 1896.

В градинката пред СБА е издигнат бюст-паметник на Никола Вапцаров. Той е изработен от скулптора Кирил Сивилев през 1958 г. Първоначално е поставен пред входа на Военноморското училище. На сегашното си място е преместен през 1988 г., когато в двора на училището е издигната висока деветметрова скулптура на поета.

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. 06.06.2011 Народно дело

Уличката и площадът „Мусала“ са съвсем малки, но създават в сърцето на града прекрасен кът за отмора. От многогодишните дървета лъха прохлада през знойните летни дни, а зеленият им сенник покрива почти целия площад. Уличката започва от бул. „Княз Борис I“ и завършва при срещата на улиците „Преслав“ и „Аспарух“. Архитектурна ценност са сградите с номера 4, 6, 7, 10, 11, 13, 15 и грандхотел «Лондон“.
Сградите с номера 4 и 6 са много стари. През 1880 г. известният варненски възрожденец Петър Янев закупува старите къщи на това място, където е известното кафене „Армения“, и празните места до ул. „Преслав“, зад сегашната жк „Балкан“. През същата година построява къщата на „Мусала“, а през 1888 г. и тази на „Преслав“ 36, в която живее заедно със сина си Иван Янев. През 1890 г. надстроява къщата с нов етаж, а през 1934 г. наследничката Веселина Тихолова по проект на арх. Хорозов прави преустройство на къщата и кафенето. След Освобождението в различни периоди в къщите му се помещават пощата, телеграфът и библиотеката на града. В някои източници се твърди, че в кафенето на Петър Янев, единствено на площад „Мусала“, се говорело на български език. Това твърдение не е вярно, първо, че кафенето не е било собственост на Петър Янев, и второ, че той идва в града през 1880 г., т.е. след Освобождението.

Пътешествията на Руския параклис

Къщата на Петър Янев е свързана и с историята на Руския параклис, един несъществуващ днес исторически паметник. Руският параклис е построен по настояване на руския консул Александър Рачински в къщата на Залъмоолу Коста в гръцката махала на днешните улици „Иван Шишман“ и „Граф Игнатиев“, където е живял. Осветен е от архимандрит Филарет на 12.V.1861 г. и е наречен „Св. Никола“ на името на руския император. Иконостасът заедно с някои одежди и посуда е изработен и доставен от Русия. През 1868 г. параклисът е преместен в дома на архимандрит Филарет, който е бил до Арменската църква. Архимандрит Филарет обслужва параклиса до смъртта си през 1875 г., а след това, до Освобождението, го поема свещеникът Константин Дъновски. Параклисът е издържан от руската графиня Воронцова от Одеса, която ежегодно дарява 30 000 гроша в памет на съпруга си граф Воронцов, загинал през Руско-турската война, водена през 1928-1929 г. След Освобождението е преместен в дома на Петър Янев, а издръжката му поема руската държава, като лично император Александър II се разпорежда за това. Няколко години след построяването на катедралния храм „Свето Успение Богородично“ църковните принадлежности от параклиса са преместени и поставени на южния престол.

Александър Рачински създава славянското дружество

Александър Викторович Рачински е руски общественик, дипломат и славянофил. Роден е през 1826 г. Създава славянското дружество в Москва. През 1859-1862 г. е консул във Варна. За краткия си престой прави много за варненското българско население. Изгражда параклиса, в който за първи път се служи на славянски език, и е един от инициаторите за създаването на българската училищна община и построяване на първото българско училище, като лично дарява 6400 рубли. Чрез архимандрит Филарет, който е директор на гръцките училища, и със своя авторитет издейства преподаване на български език в тях. Със свои средства издържа стипендианти, които учат в Русия за учители. Участва активно в обществения живот. Александър Рачински умира през 1876 г. На негово име е кръстена улица, а през 2007 г. на една от сградите е поставена възпоменателна плоча.

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. 30.05.2011 Народно дело

Дечица гледат от покрива на Блъсковата къща

Срещу хотел „Париж“ е двойната къща на Боян Блъсков и Никола Тотев, проектирана през 1925 г. от арх. Георги Костов. Къщата се запомня с богатата фасадна украса и скулптурите на седнали момче и момиче на тимпана, изграден на ъгъла на сградата. Днес сградата е загубила очарованието си от обезличения първи етаж, инсталираните климатици и реклами. По-интересното, свързано с тази къща, са нейните обитатели от рода Блъскови. Боян Блъсков е виден общественик, книжар, син на Райко (Рашко) Илиев Блъсков. Райко Блъсков е роден през 1819 г. в Клисура. Бил е учител в Провадийско и Силистренско. Емигрира в Румъния, където също е бил учител. Започва да се занимава с издателска дейност. През 1870 г. отпечатва „Буквар за първоначалните училища“. До 1876 г. издава сп. „Училище“, а след това сп. „Нова България“, което първоначално се печата в печатницата на Христо Ботев. Закупува собствена печатарска техника и започва да работи в Гюргево. След Освобождението премества печатницата в Русе и обновява техниката. През 1889 г. по покана на Михаил Колони се премества във Варна и основава печатница и открива книжарница. Първоначално книжарницата е на ул. „Цар Борис“ (бул. „Княз Борис I“), на ъгъла с ул. „Дргоман“. След построяването на новата къща книжарницата е преместена в партерния етаж.

Тръгват първите автобуси

На „Преслав“ 36 се вижда стара къща, построена през 1888 г. Тя е на Иван Янев, син на възрожденеца Петър Янев. През миналия век в нея са били магазините на бижутера и сараф Киро Янев Козлуджията и търговците на кожи и гумени изделия братя Желязкови. Улица „Преслав“ завършва при пл. „Независимост“. В миналото тя е била не само търговска и банкерска улица, но и важен транспортно-комуникационен център. По нея са се движели първите транспортни средства, файтоните, които са имали своята стоянка на пл. „Сан Стефано“. От 1890 г. по нея се движат първите омнибуси с конска тяга, наричани трамкари, а от 1906 г. първите автобуси, които са тръгвали от пристанището, преминавали през „Преслав“ и по улиците „Цар Борис“ и „6 септември“ достигали до местността Почивка и курорта Св. Константин.

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. 16.05.2011 Народно дело

На „Преслав“ 53 е общинската Българска приморска популярна банка. Построена е през 1894 г. Сградата е малка, изградена на ъгъл, но има запомнящ се образ. Прозорците на партера са защитени с красиво изкована метална решетка, в които са вплетени инициалите на банката. Етажите са разделени с чисто поле. На ъгъла е изграден балюстраден балкон. Фасадата е разчленена ритмично от пиластри, които достигат до плитко изградения корниз. Интересен е завършекът на ъгъла, където е изграден парапе с балюстри, а зад него шатровиден купол с шпил. В средатана купола е поставена врата със сводеста арка, а от двете страни са изградени люнети. Фино изработените детайли и цветовото решение оказват въздействието за доброто възприемане на еклектичната архитектура.

Срещу банката, на „Преслав“ 32, е първата универсална търговска сграда в града, известна като пазар Паруш, държана от търговеца Паруш Георгиев. Сградата ена Парсек Сюзмеян и е проектирана от чешкия архитект Йозеф Шнитер през 1905 г. Архитектурата е неоренесансова. В центъра на двете фасади са изградени плитки ризалити, фланкирани от полуобли колони. Останалите части на фасадите са разчленени от пиластри, между които са вградени пластично обрамчените прозорци. В полетата между прозорците е поставена красива пластична украса. Полето на фриза е чисто. Главният корниз е подчертан, профилиран, носен от конзоли. Всички детайли са изградени високо професионално. През 2008 г. сградата е ремонтирана основно по проект „Красива България”.

Ютия изгаря хотел „Париж“

На ъгъла с ул. „Панагюрище“ е старият грандхотел „Париж”. Той е проектиран през 1906 г. от главният архитект на града Геро Геров. Собственост е на Риза Бей Халилов. Първоначално хотелът е двуетажен. През 1910 г. поради небрежност на клиент от ютия на втория етаж избухва пожар и той изгаря. През 1911 г. по проект на арх. Дабко Дабков хотелът е възстановен и надстроен с трети етаж. В първоначалния си вид покривът на хотела бил мансарден с вградени люнети, а ъгълът завършвал с висок купол с форма на пресечена пирамида. След преустройството арх. Дабковзаменя купола с фронтон, украсен с пластика и картуш, в който графически е изписана годината на построяване на хотела – 1906-а. Фасадите са изградени изцяло с плитко фугирана рустика. Етажите са разделени с корнизи, прозорците са рамкирани и завършват с ключов камък, а фасадните полета са изпълнени с украса. Главният корниз е класически. В партера на хотела била прочутата сладкарница „Париж”. След 1944 г. сградата е национализирана и използвана като Втори милиционерски участък. Сега е реституирана. Чака нови собственици и възстановяване.

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. 09.05.2011

Народно дело

На № 45,47 и 49 е тройната къща на братята Аврам, Велизар и Венчан, синовете на първия избран кмет на града Велико Христов. Къщата е построена през 1890г. в неоренесансов стил. Близо две години в нея престоява клонът на БНБ. Днес сградата е обезобразена и обезличена от надстройка, която се реализира само в едната трета от обема на сградата паметник. Надстройката не е съобразена с архитектурата и мащаба на съществуващата застройка и е груба намеса в обемно-пространственото решение и силует на улица “Преслав”. Велико Христов и синовете му са известен богат търговски род с кантори в града, Цариград и Лондон. Велико Христов Домусчиоглу е роден през 1828 г. в с.Недялковци, Еленско. Семейството се премества в Разград и започва да се занимава с търговия.
По-късно отива в Истанбул, където открива търговска кантора. След Освобождението се установява във Варна. На 1.XII.1878 г. е избран за кмет на Варна. При едногодишното му кметуване прави много за благоустрояването и хигиенизирането на града. Назначава за първи път градски инженер, който да състави основен план на града, застила някои от централните улици с калдъръм, поставя нови 200 улични фенера, създава градско сметище, пазарище и първата градска пожарна с командир Пюзант Ованезов, регулира пазарните цени, отделя средства за училищното настоятелство. След приключване на кметския мандат
продължава да се занимава с търговска дейност. Открива кантора в Лондон, в която работи синът му Аврам.

Велико Христов Домусчиоглу основал параходното дружество

Велико Христов е един от основателите на Българското параходно дружество „Постоянство“ през 1893 г. През 1894 г. чрез кантората от Лондон от корабостроителницата в Нюкасъл са закупени корабите „Борис“ и „България“. Съучредител е на Варненската търговска камара и неин председател в периода 1896-1899 г. Занимава се с благотворителност. Завещава 4000 лева на Девическата гимназия, от лихвите на които да се издържат годишно по две ученички. Умира в къщата на своите синове през 1902 г.

Жена се кипри във фасадата на Иван Драсов

Съсед на Велико Христов е друг известен варненец Иван Драсов. Къщата е построена в еклектичен стил през 1894 г., когато е бил окръжен управител. Изградена е с плитък централен и малки странични ризалити. Партерният етаж е изграден с фугирана рустика. Централната фасада е богато орнаментирана, разчленена от пиластри, които рамкират прозорците. В подпрозоречните полета са изградени ниши с балюстри, а над прозорците има пластична украса. В центъра на фасадата в ниша е поставена скулптура на жена в естествен ръст. Централният ризалит разсича корниза и завършва с красиво орнаментирано фризово поле. Покривът е висок, мансарден, в който са вградени кръгли прозорци. Над страничните ризалити също има изградени надстройки, които са оформени с по-скромна украса. Иван Тодоров Драсов е роден на 15.III.1848 г. в Ловеч. Учи в реалната гимназия в Ловеч и гр. Писек, Чехия. След завършване на образованието си се завръща в  Ловеч и започва да се занимава с търговия. Работи активно в ловчанската църковна община. През 1874 г. е делегат на конгреса на БРЦК в Букурещ. Около Априлското въстание развива голяма организаторска дейност сред емигрантите в Румъния. След Освобождението заема различни административни длъжности.
Бил е народен представител. Във Варна идва през 1892 г. и изпълнява длъжността окръжен управител. Умира на 27.IV.1901 г. Иван Драов има две дъщери, Мара и Надежда, и един син Златан. Мара Драсова е известна педагожка и музикантка. Свири на виола и цигулка. Участва в симфоничния оркестър на д-р Коста
Тодоров. Златан Драсов завършва право в Екс, Франция, а Надежда Драсова завършва виенската консерватория и става известна концертираща пианистка и педагожка.