На ъгъла на ул. „Драгоман“ и „Мария-Луиза“ 12 силно впечатлява къщата на Васил Дръшков, проектирана в бароков и сецесионов стил от арх. Манол Йорданов през 1922г. Планът е симетричен. Изградена е със силно раздвижени и украсени фасади, подчертани вертикално от широки, канелирани пиластри, които завършват с пластична украса от стилизирана лира. Прави впечатление, че липсват хоризонталните членения. Симетрично на централната ос, на двете фасади са изградени трапецовидни еркери, които завършват с балкони и мощни полуобли фронтони. Всички фронтонни полета са богато украсени с растителна украса,украшения които напомнят триглифи и три гути. В средното поле е изписана годината на построяване на сградата 1922 и инициалите на собственика.
В ъгловата част и полетата до тях фронтоните са триъгълни. Силно подчертаният главен корниз следва извивките на фасадите. Акцент на сградата е високият конусообразен купол. Васил Дръшков е известен варненски общественик. Бил е председател на Варненското търговско дружество. От 1912 до 1923г. е директор на учредената през 1911г. Популярна банка. Бил е заместник-председател на Варненската търговско-индустриална камара от 1920 до 1931г.

Домът на Кюрдян с две фасади

Срещу къщата на Васил Дръшков е красивата къща на Саркис Кюрдян. Тя е построена през 1898г. от арх. Торос Тороманян. През 1929г. е преустроена и надстроена от арх. Д. Дабков. Сградата е с две фасади, като главната е откъм булеварда. Изградена е в еклектичен стил високо професионално, с много архитектурни детайли, богата релефна украса и с право се определя като сграда тип палацо. Фасадата е изградена в три оси, като средната представлява слабо наддаден ризалит. Ризалитът е обогатен с красиво оформено входно пространство, голям заоблен еркер, фланкиран от канелирани коринтски колони, носен от красив суфит във форма на раковина и украсен фриз. Еркерът завършва със сложен фронтон от пресечен сегмент от стела и още един сегментен фронтон. В тимпана на фронтона е изградена женска маска медальон и две лъвски глави, захапали гирлянда. В останалите оси симетрично са изградени защитени прозорци в партера, по един голям прозорец увенчан с триъгълен фронтон на втория и по-малък засводен прозорец с пластична рамка и фронтон на таванския етаж. С малки изключения, северната фасада е изградена по същия начин.
Собственикът на къщата Саркис Кюрдян е богат търговец, преселник от Силистра. Дъщеря му Перуз се омъжва за бижутера и часовникар Агоп Тозбейкян. От брака имат двама синове – Гарабед и Саркиз, и дъщеря Мадлен. Саркиз е известен дарител и спонсор на футболния отбор на СК „Тича”. След 1944г. къщата е национализирана. Дълго време е използвана като общежитие на Медицинското училище. Сега е реституирана.

публикация 05.03.2012г.  в. Народно Дело

Подобна na полк.Дръшков е архитектурата на къщата на полк. Петров на „Мария-Луиза“ 13, но при нея тройката прозорци на етажа е заменена с богато украсена засводена врата. Заслужава да отделим малко внимание на жилищната кооперация, изградена на бул. „Мария-Луиза“4. Тя не е архитектурен паметник. Проектирана е през 1957г. от арх. Вълкан Несторов на границата на две епохи в архитектурата и по използваните класически детайли ясно личи носталгия по отминала стилистика. Арх. В.Несторов създава образец на съвременна жилищна кооперация, като нагледно ни дава представа как би изглеждал градът, ако беше построен по този начин.

До 1940 г. мястото на сегашната банка на „Мария-Луиза“ 9 е празно. То е закупено от д-р Г. Гунчев от Провадия, който по проект на арх. Ж. Богданов построява частна клиника. До мястото е къщата на Милан Петров. През 1921-1923г. в нея се помещава клубът на местните комунисти. След това сградата е използвана за Популярна банка. През 1944г. двете сгради са национализирани и преустроени за родилен дом, който носи името „Роза Димитрова”. След 1992г. те са реституирани и през 2000г. на „Мария-Луиза“ 9 арх. Дим. Стефанов проектира модерната сграда на Банка ДСК (днес Алианц банк).

Богатият търговец избрал оригинални мебели рококо за дома си

На „Мария-Луиза“ 6 е къщата на богатия търговец Гено Генов, проектирана през 1909г. от арх. Аврам Данаджиев. Това е богата къща както в интериора, така и в екстериора. Външната архитектура е изградена в духа на еклектичния класицизъм. Фасадата е разделена от голям ред пиластри с коринтски капители. Средното поле е подчертано с балюстраден балкон. Балконската врата завършва с елептична рамка, увенчана с ключов камък във вид на лъвска глава. Вратата е увенчана с профилирана архиволта. Прозорците са групирани по двойки с пластични рамки, елептични дъги и ключов камък. Между тях преминава полуобла колона. Капителите носят развит антаблеман. Корнизът е подпрян с пластично извити конзоли, украсени с акантов лист и раковини. Красиво е изграден интериорът със стенописи в големия приемен салон, оригинални мебели в стил рококо, виенски полилей. Малкият салон е изграден в стил фреско. Таванът е изрисуван с геометрични фигури и цветя. В салона са поставени кристално огледало и японски параван, внесени от Лондон. Цялата къща демонстрира охолството на преуспелия варненец.

публикация 27.02.2012г.  в. Народно Дело

До Военния клуб е луксозната двойна къща на адвоката Димитър Попов, проектирана през 1907г. от арх. Дабко Дабков. Това е една от първите сгради от ранния период на творчеството на арх. Дабков, с която той недвусмислено загатва за големия си потенциал. По богатство на използваните архитектурни детайли тя с нищо не отстъпва на ДНФ и влиза в негласен спор с инж. Т. Бояджиев. Сградата е проектирана в симетричен план в шест оси, в партер етаж и атиков етаж. Средното поле е значително по-голямо и завършва с масивен полуобъл фронтон, увенчан с масивен корниз и висока декоративна ваза. Полето на фронтона е разделено от гута, която разделя прозорците. Партерният етаж е изграден с хоризонтална фуга. Прозорците на етажа са тип едикула, събрани по двойки. Таванският етаж е отворен с малки квадратни прозорци, разделени от гути. Акцентът попада върху изграждането на две входни пространства, разположени симетрично около централната ос на фасадата. Над овално засводените врати са поставени балкони с метална ажурна решетка, носени от три украсени завити конзоли. На нивото на таванския етаж е поставен втори балкон. На парапетите на балкона, стъпил върху висока база, са поставени две йонийски колони. Върху капителите стъпват четвъртити колони, които поддържат прекъснат класически фронтон. Архитектурата е еклектична, с преобладаващи класически елементи.

Френски архитект вае къщата на полк. Дръшков

На № 7 е къщата на полк. Никола Дръшков. Той е един от първите офицери след Освобождението, донесли много слава на българската армия. Роден е през 1864г. в с. Върбица. Завършва първия випуск на Военното училище в София, след което учи във Военноморската академия в Санкт Петербург. Участва във всички войни. Носител е на Кръст за храброст, Германския железен кръст, Турски кръст с червен полумесец, Орден за военни заслуги. Жени се за Стоянка Стоянова, дъщеря на богат търговец от Търговище. От брака си има двама синове и две дъщери, като едното момче умира на годинка от червен вятър. Зет на полк. Никола Дръшков е д-р Кирил Йорданов. Той е роден през 1898г. в с. Върбовка, Павликенско. През 1918г. завършва гимназията във Велико Търново. Участва в заключителната фаза на Първата световна война като кавалерист в Сърбия. Учи медицина в Грац, Австрия. Започва да работи във Варна. Тук се запознава с дъщерята на полк. Н. Дръшков, Надя, и през 1927г. се женят. Кумува им кметът Никола Попов. Заедно със съпругата си пребивават известно време във Виена, където придобива три специалности – вътрешни, кожно-венерически и детски болести. В къщата си разкрива водолечебен кабинет с водолечебна баня и масажна стая, които оборудва с перлена вана, устройство за подводен масаж, апарат за дестилирана вода, кварцова лампа, с която поставя основите на водолечението в България. Къщата на полк. Никола Дръшков е построена през 1898г. от френския арх. Анри Пиер в стила на еклектичния неокласицизъм. Освен къщата на Н. Дръшков арх. Пиер проектира и тези на полк. Иван Петров на „Мария-Луиза“ 13 (1897г.), къщата на Хигин Пайкурич (Военноморския музей, 1890-1892), двойната къща на братята Димо и Георги Серафимови на „Драгоман“ 39-41 (1898), Стопанското училище „Трудолюбие” (Матроския клуб, 1900) и др. Арх. Анри Пиер е бил главен архитект на града през 1893-1894г. Къщата на полк. Дръшков е проектирана със симетрична фасада с плитък централен ризалит. Партерът е отворен с витрини, фланкирани от нажлебени пиластри с видоизменени композитни капители. Фасадата е разчленена от два силно изразени профилирани корниза. На ризалита е изграден балюстраден балкон, носен от четири извити и украсени конзоли. Прозорците са решени като едикула, рамкирани от нажлебени пиластри. В центъра, над етажа, е поставен сегментен фронтон. Фризът е украсен с акротерии и антификси. Главният корниз е подчертан със зъборез. На атиката е изградена капандура, украсена с архиволта.

Ако ул. „Преслав“ е финансовата улица на Варна, бул.„Княз Борис І“ е търговската, то бул. „Мария-Луиза“ е аристократичната. През турско време улицата е крайна и определя рамките на града от запад. Единствената сграда на запад от нея са Турските казарми. Те са заемали голямо каре между днешните улици „Братя Шкорпил“, продължението на „Шопен“, „Бдин“ и „Антим І“. Малката уличка минавала покрай източния край на казармата и достигала до „Сливница“. През 1888г., когато са наименувани улиците, тя е наречена „Пиротска”, но това е само проекция на бъдещата улица. В периода 1893-1896г. Турските казарми са разрушени, а през 1897г. е изготвен първият градоустройствен план, наречен генерален план. Направен е кадастрален план и започват да се изграждат улиците „Съборни“, „Братя Шкорпил“, „Драгоман“, „Антим І“ и „Мария-Луиза“. През същата година общинският съвет приема наредба да не се строят сгради по-ниски от два етажа, което допринася да виждаме улицата такава, каквато е днес.

Първите къщи – на военни, адвокати и инженери

След събарянето на Турските казарми освободените места са раздадени предимно на офицерски семейства, адвокати, инженери, търговци, които са се реализирали в своите професии, замогнали се и искат да демонстрират своето благополучие. В къс период от време се изграждат богати и красиви домове, проектирани от чужди и наши архитекти и инженери, всичките западни възпитаници, които внасят еклектичната архитектура. Първите изградени къщи по булеварда са на полк. Иван Петров на № 13 (1897г.), Никола Дръшков на № 7 (1898), С. Кюрдян на № 21 (1898), Военният клуб на № 1 (в края на 1899г.), Девическата гимназия на № 41 (1898).

Първо се казвала „Пиротска“

През 1897 г. улицата продължава да се нарича „Пиротска“, но започва от ул. „Юри Венелин“, която се намира до Матроския клуб. През същата година ул. „Братя Шкорпил“ е кръстена „Мария-Луиза“. През 1906г. двете улици разменят имената си. Тогава „Мария-Луиза“ започва от Военния клуб  и завършва при „Сливница“. От там продължава под името „Войнишка”. През 1940 г. „Войнишка“ е преименувана на „Ген. Попов” и достига до мест. Рупи (днес жк „Чайка). През 1958г. „Мария-Луиза“ и „Ген. Попов“ са обединени под името ”Д. Благоев”. От 1964 г. продължението на „Дим. Благоев“ се нарича „Добри Орлов”. През 1992г. на улиците са върнати старите имена, като „Мария-Луиза“ достига „Сливница“, а от там продължава под името „Осми приморски полк”.

Историческа справка:
Малка раннохристиянска монашеска обител на остров “Света Анастасия” е възникнала вероятно в края на VIвек . През IXвек съществува изграден манастир, който е в групата на Созополската епископия и е подчинен на главния манастир “Св.Иван Кръстител” на едноименния остров при Созопол. Тази група манастири са били автокефални и до края на XVIIв. са управлявани от Цариградската патриаршия. Многократно са нападани и опожарявани от турците, а в началото на XIXв. остров “Света Анастасия” е превърнат в турски укрепен форт за стрелба срещу руския флот на адмирал Ушаков.
В началото на XIXв. църквата на манастира е била възстановена от родолюбивия българин от Котелско хаджи Матей. Тя е осветена с името “Успене Богородично”. Манастирът, който поел управлението на земите на стария средновековен манастир се намирал в подчинение на Цариградския патриарх / Вселенската патриаршия сега. През 1911г. българската държава, след обявяване на независимостта на българската църква от Вселенската патриаршия, подписва спогодба за размяна на земите на Българската екзархия в Одринско и Солунско, срещу тези на българска територия. Остров “Света Анастасия” става държавна собственост.
След 1913г. манастирът вече не функционира, а през 1921г. е превърнат в затвор. Като такъв се използва до 1944г. През 1972г. се създава музейна експозиция към Окръжен музей-Бургас, посветена на историята на острова и бунта на 43-мата антифашисти. Извършена е реставрация на сградите. С решение 594 от 06.08.2010г. Министерският съвет на Република България безвъзмездно предоставя за управление на община Бургас поземлен имот с идентификатор 07079.835.1 – остров “Света Анастасия”.

Концепция за изготвяне на проект за развитие на туристическите атракции – остров “Света Анастасия” и туристически маршрут до Мостика
Гради се на основата на изключително богатият и разнообразен ресурс на мястото.

- Основна цел
на проекта е изследване на отделните културни ценности, оценка на актуалното им състояние и необходимостта от конкретни мерки за тяхното опазване, щадящо адаптиране и/или експониране, съхраняване и завещаване на поколенията след нас. Разбира се тази цел е съобразена и с непрекъснато нарастващите нужди и търсения на автентичното, самобитното, уникалното от съвременният ползвател на туристически услуги.

- Водеща ценност за нас е “Духът на мястото”
да завладява всеки, който стъпи на Острова. И веднъж очарован от силата и излъчването му да търси нови и нови нива на разширяване на познанието си, черпейки от богатото религиозно, светско, артистично минало и още по-големите възможности на деликатно и същевременно пълноценно режисирана съвременна среда, в която посетителят да получи истинска наслада от общуването с островните ценности.

Три основни нива на познание:
- Първи впечатления от обходна обиколка с корабчето около острова
- Разходка разказ за забележителностите на острова по дискретно указан маршрут с кратки спирки за оглед и най-общо запознаване на посетителя със сградите от манастирския комплекс, тези извън него, както и скалните феномени и легенди свързани с тях.
- Третото ниво на познание е свързано с личните интереси, познания и култура на посетителя.

Функции: Отделните нива на познание се реализират посредством следните функции:

Познавателна функция :
- Експонирана археология
- Музейни сбирки: на историята на острова, на археологическо наследство намерено на острова и в акваторията около него, на историята на Бургаския залив и другите острови – препратка към подобни обекти и марщрути, религиозно – историческа експозиция – фрагмент от по-цялостно представена експозиция за четирите острова: Света Анастасия, Свети Иван, Свети Кирик и Юлита и Свети Тома.
- Експониране на манастирската обител и запознаване с манастирските сгради: Експониране на църковната сграда
- Експониране на природни скални феномени „Дракон”, „Вкаменен кораб”, „Входна врата”, „Гъба” посредством площадки за наблюдение – активно и пасивно – посредством въвеждане на програми за интерпретация и анимация
- Експониране на град Бургас и залива – активно посредством площадка за наблюдение и пасивно посредством въвеждане на програми за интерпретация и анимация
- Активно и пасивно експониране на естествения, характерен за мястото растителен и животински свят

Функция обитаване:
Свързанo със специфични характеристики на мястото като дух и атмосфера на интериора и екстериора; Самостоятелна сграда с три спални, която се отдава под наем като цял обект за едно и/или две приятелски семейства. Жилищна единица – тип “монашеска стая“ за един или двама обитатели

Функция хранене:
Ресторант „100 години назад” за 35 души с кухня и възможност за индивидуално и/или групово хранене. Дегустация на храна или напитка, свързана с монашеския живот – Лекарна

Бизнес дейности, обслужващи различни групи от хора:
„Тeam building” с кратък престой и без преспиване. „Тeam building” с по-дълъг престой и преспиване; фирмени презентации; временни експозиции; прожекции, семинари; мини конференции, фирмени обучения.

Атракции:
Опознавателен, достъпен, обезопасен туристически маршрут; Площадки за наблюдение на природни феномени; Пленери групови и/или индивидуални, на открито или закрито. Амфифеатрална площадка за класическа и/или друга музика; Художествено осветление и/или анимиране; Водни фонтани придружени с цветомузика

Специфични функции:
Честване на сватбени тържества; Честване на религиозни празници

Спортни атракции:
Плаж, плуване, гмуркане с шнорхел и/или апарат; сърфинг, кайт, яхтинг… Риболов; Медитация, съзерцание, йога…

Обслужване:
Изграждане на достъпна среда за хора с увреждания; Благоустрояване, защитни парапети, пейки, седалки на открито; Режисирано художествено и сградно осветление. Водоснабдяване, система за събиране и преизползване на дъждовна вода. Сметосъбиране място за складиране и извозване на битова смет; Канализация и пречиствателно съоръжение, решение за заустване; Озеленяване със специфични устойчиви за климата на мястото видове; Електрифициране на сгради и съоръжения; Транспортно обслужване и достъп до острова.

Основните принципи спазени при предложената намеса са:
- Максимално опазване и изявяване на забележителностите на природната ценност – вулканичният остров и природните феномени.
- Максимално опазване на естествената флора и фауна.
- Да се възстановят и подобрят физическите характеристики и визия на съществуващите сгради и съоръжения
- Да се разчете, опази и експонира в максимална степен автентичността на сградите – културни ценности, въпреки многобройните намеси и преустройства във времето
- Културните ценности да се адаптират и социализират съобразно функциите допустими в концепцията и заданието за проектиране, съгласувано в НИНКН София.

]]> http://www.fribul.com/bg/projects/portfolio/public-buildings/11sporthall/feed/ 0 http://www.fribul.com/bg/projects/portfolio/houses/10kons/ http://www.fribul.com/bg/projects/portfolio/houses/10kons/#comments Sun, 16 Oct 2011 12:03:33 +0000 admin http://www.fribul.com/bg/?p=1513 Теренът е с площ 668 м2 и се намира на 9 км oт центъра на град Варна. Открива впечатляваща панорама към залива, както през деня, така и нощем. В съседство граничи с лозови насаждения и плодови градини. Еднофамилната жилищна сграда е проектирана, на свободно застрояване на два етажа с вход от запад. Входното антре осигурява директен подход към кухня, трапезария и дневна. Трапезарията директно комуникира с външни тераси към градината.

На първият етаж е разположена една от трите спални на къщата достъпна през входното антре. От него се обслужват баня и килер. Достъп до второ ниво е подсигурен от стълбищна клетка естествено осветена чрез светлинен шлиц. Този архитектурен елемент придава усещане за простор и обединява композиционно елементите на къщата. На второто ниво са разположени две спални с достъп към панорамна тераса, баня и санитарен възел. Конструкцията е монолитна, стоманобетонна.

През декември 2009 г. от основния етаж на главната фасада на сградата от северния еркер се откъртва и на тротоара пада голям къс външна мазилка. Сериозните пукнатини и отлепването на външната мазилка от този еркер принудиха собствениците на сградата да процедират и изпълнят аварийно защитно скеле пред по-голяма част от фасадата, за да обезопасят минаващите по тротоара пешеходци. Изпратените за анализ късове мазилка констатират сериозно технологично нарушение приложено при реновиране на фасадата по проект “Красива България”. По възлагане от собствениците Фрибул ООД  изработи и съгласува проект за консервация на фасадите на сградата – културна ценност в пълно съответствие с действащата нормативна уредба, който в момента е в процес на строителна реализация.

На малкия пл. „Мусала“ се намира един от красивите архитектурни паметници на града – грандхотел „Лондон”. Хотелът е проектиран от арх. Дабко Дабков през 1912 г. и е собственост на Парсек Сюзмеян. В него е монтиран първият асансьор във Варна. Сградата е реновирана изключително професионално от архитектите Люляна Чонева и Иванка Караджова през 2006 г. Странно обаче защо и кой е решил хотелът да се преименува на „Мусала палас“, като истинският грандхотел „Мусала“ е залепен за него.
Хотелът е с две фасади. По-малката е с лице към бул. „Княз Борис I“. Главната фасада е разчленена вертикално от пиластри, които завършват с красиво скулптирани орелефи на женски глави. В двата края на фасадата над втория етаж са изградени еркери. Изящно е оформен входът тип маркиза. Над мецанина е поставен красив балкон с метален парапет. На нивото на четвърти и пети етаж са изградени по-малки балкони, носени от конзоли. Прозорците са обрамчени, а подпрозоречните полета са наситени с декоративна украса. Над главния корниз е изграден полуетаж. Интересно е решен покривът с изграден централен полуобъл фронтон, свързан чрез извивки с други по-високи фронтони, изградени над еркерите. В полетата е поставена скулптурна пластика от лъвски глави, маскарони и картуши. Създадена е символика за морски талази. След 1944 г. хотелът е национализиран и използван от СД „Балкантурист“.

До него и „Москва”

На №13 е сградата на търговеца Агатокли Агалиди, построена през 1883 г. От 1907 г. е хотел с името „Москва“. Тази сграда също претърпява промени. Липсва част от корниза, както и еркерът под него, но и така впечатлява с фино изградените детайли. Тя е построена на ъгъл и е двуетажна. Етажите са разчленени от пояс, оформен между два плитки корниза. Фасадите са разчленени от нажлебени пиластри, които завършват с капители, като достигат до главния корниз, носен от сложно детайлирани конзоли. Прозорците са обрамчени с профилирана пластична рамка, която завършва с ключов камък. Интересно е дизайнерското решение за оцветяване фасадите на трите сгради в зелено, пруско синьо и жълто, които допринасят за по-емоционално възприемане на архитектурата и създават специфичен облик на площада.

Абдул Рахман джамия и турските гробници

В миналото в източната част на пл. „Мусала“ се намирала една от най-красивите джамии – Абдул Рахман джамия. Тя е построена от благодетеля Абдул Рахман през 1489 г. и преустроена от Мурад Саид през 1839 г. До джамията е имало турско училище и две чешми, едната вътре в двора и втората отвън до оградата. В двора е имало няколко тюрбета (гробове) на турски големци. Единият от тях е бил на Васфи бей, който е бил личен секретар на Султан Мурад II. Вследствие на дворцови интриги той е заточен във Варна и тук е обесен. Любопитно е, че малко преди обесването му е пристигнала заповед от султана за помилването му. Джамията „Абдул Рахман“ изгаря през 1902 г.

Блясъкът на „Империал”

Много често на старите пощенски картички е изобразяван хотел „Империал”, най-вече с първите автобуси, които се движели по ул. „Преслав“. Хотелът се намирал под паметника на Н. Вапцаров, до джамията. Построен е през 1897 г. През 1905 г. е преименуван на „Франция“. През 1911 г. е надстроен. Хотелът е построен на ъгъл в еклектичен стил с висок мансарден етаж и бароков купол с форма на пресечена пирамида. Сградата стилно хармонира с насрещния хотел „Париж“. Разрушен е през 1972 г. при оформяне на пространството пред реновираната сграда на СБА. Учудващо е, че архитектите като специалисти, на които най-много се разчита да опазват архитектурните паметници, са допуснали да се разруши тази сграда, за да се направи градинка. От по-новата история на площада е откритата през 1940 г. по проект на арх. Н. Хорозов, омнибусна станция, която е била пред хотела.
И още нещо за площада. През 1980 г. при изкопаване основите за построяване на „Дупката“ са разкрити части от гръцката крепостна стена. Доказано е, че на площада е имало ъглова крепостна кула, останки от която са експонирани в подземното ниво на Еврейския дом, откъдето стената завива на изток. Предполага се също, че античният театър се намира около хотел „Лондон“.

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. 13.06.2011 Народно дело