Варненец извая братя Георгиеви пред Софийския университет
Разходката ни във времето по улица „Преслав“ е повод да припомним името на една от най-ярките личности в българското изкуство, с която Варна трябва да се гордее – Кирил Шиваров. През 1922 г. на „Преслав“ 24 арх. Дабко Дабков проектира сградата на Софийска банка. Построена е на мястото на бившия грандхотел „София“. При изграждане на архитектурния образ архитекта използва класически форми и детайли. Фасадата е разчленена с пиластри, които достигат до богато орнаментирания фриз. Изящно е оформена засводената врата, над която е изграден балкон с парапет, носен от балюстри. В центъра на атиката е поставена монументална скулптура на бога Меркурий, покровителя на банкерите, възседнал орел, която е акцент на цялата сграда. Автор на композицията е скулпторът Кирил Шиваров. Кирил Александров Шиваров е един от най-изявените български скулптори. Роден е на 15.VII. 1887 г. във Варна. Завършва художественото училище за приложни изкуства във Виена. Завръща се във Варна през 1913 г. Първата му изява е скулптурната композиция на кино театър „Лада”. През 1914 г. изработва скулптурните фигури и пластична декорация на Търговското училище (Икономическия университет). През 1919 и 1920 г. прави две самостоятелни изложби от гипсови отливки на открито в Морската градина. От 1920 до 1923 г. следва в художествената академия във Виена. След завършването и продължава да твори във Варна. Той е единственият във Варна, който осъществява синтез между архитектурата и монументалното изкуство. Със свои скулптури и скулптурни групи украсява къщата на Боян Блъсков на ул. „Преслав“ 59, Икономическия университет, къщата на Стефан Капитанов на ул. „Ст. Караджа“ 41, къщата на Никола Маринчев на бул. „Сливница“ 15, къщата на Никола Ненов на пл. „Екзарх Йосиф“ 3, къщата на Илия Илиев на „Проф. Заменхоф“ 20, сградата на Данаил Манов на бул. „Княз Борис“ 1. Автор е на паметника на граничаря в Морската градина, Аспаруховия воин в парка на „Аспарухово“, скулптурите на войниците на
портал-паметника на бул. „Мария-Луиза“, бюста на Отец Паисий в алеята на Възраждането, шадравана с нимфите до Морското казино, фигурите на Аполон и Афродита в казиното, декоративната украса на Аквариума.
Творчеството му е навсякъде
Характерни за творчеството му са пластичните декорации с орли и лъвски глави, които маже да се видят по фасадите на много къщи в града. От 1928 г. живее и твори в София, където развива огромна творческа дейност. Създава скулптурите на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред входа на Софийския държавен
университет, пластичната декорация на Народния театър „Иван Вазов”, фигурите на министерството на обществените сгради, пътища и благоустройство, композицията на Занаятчийската банка, фигурата на орела на германското застрахователно дружество, участва в украсата на Съдебната палата, Търговската
гимназия, БНБ. По негов работен проект е изработена скулптурата на лъва на паметника „Шипка”. Създава много портрети, бюстове и скулптурни фигури, които се съхраняват в наши и чужди музеи и частни домове. Умира в София на 26.VI.1938 г.
Областната управа строена за банка
До Софийска банка е сградата на областната управа. Тази изящна сграда е проектирана от швейцарския архитект Херман Майер през 1892 г. за българска народна банка. Архитектурният стил е италиански ренесанс, който е изразен в рустицизираните етажи, елементите по етажните членения, корниза с конзоли,
подчертаването на входа. Архитектурният баланс е постигнат с изградения в центъра ризалит. Партерният етаж е изграден с дълбоко фугирана рустика, засводени прозорци с рустицизирани арки, които завършват с ключов камък. Прозорците са защитени с метални решетки. Партерът е отделен от етажите с корниз. Двата горни етажа са решени с обща аркада-ниша, в която са поместени прозорците. Прозорците на третия етаж са разделени с полуколони. В подпрозоречното пространство са вписани фронтоните на прозорците от втория етаж. Фасадата е увенчана с пластично изваян главен корниз с рядък зъборез от конзоли. Над ризалита е изградена квадратна кула и шатровиден купол с шпил. Сградата отразява еклектичното направление на архитектурата в края на XIX в., внесено у нас от чужди архитекти.
„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. 18.04.2011 Народно дело
